„ЕНИЧАР“ („ЯНЫЧАР”)
Георги Константинов Христов (р. 1943 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Карасёв
Георги Константинов
ЕНИЧАР
Топъл плач,
дошел изневиделица,
мълния
в небето глухонямо,
аз съм нощ,
събрана от виелица,
аз съм рана,
мамо.
Пак ме дърпат
еничарски пътища,
ти не знаеш –
плача или пея.
Спят на мойто рамо
чужди сънища,
в чужди погледи живея...
Като зима
бяло е лицето ми,
нося камък
в пазвата от злато.
С гарванов жребец
прегазвам жетвите,
зърното, от теб посято.
Весело размахвам, мамо,
сабята,
ала моя кръв изтича само...
Мене ме осинови забравата.
Аз съм рана,
мамо.
Георги Константинов
ЯНЫЧАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Теплый плач,
во тьме стволов утопленный,
молния
разрезала упрямо.
Я лишь ночь,
завьюженная добела.
Я лишь рана,
мама.
Я не знаю – петь, рыдать ли
дело мне –
вновь несусь
по тропам янычарским.
На плече –
чужие сновидения
спят, чужими
вдаль глядят очами.
В золотом кармане камень с плесенью,
как зима,
лицо мое белеет.
Конь буланый мой несется весело
по высокой ржи твоих полей.
В воздухе застыла сабля легкая,
кровь течет, и не унять руками.
Я теперь забвенья сын далекого.
Я лишь рана,
мама.